Choose your region

Контакт · Languages: BG | EN
Menu

30.03.2012 - ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОЛАГАНЕ НА ПЛАСТМАСОВИ ДРЕНАЖНИ ТРЪБИ

ПРОИЗВОДСТВЕНА ГАМА НА ПЛАСТМАСОВИ ТРЪБИ ЗА ДРЕНАЖНА СИСТЕМА:

В практиката най-често се използват полимерни дренажни тръби с гофрирана външна повърхност с кръгло сечение тип R (съгласно DIN 4262-1:2009-10). Тази конструкция осигурява по-голяма здравина на напречното сечение при сравнително по-малка дебелина на стената на тръбата.
Тръбите с гладка външна повърхност (тип R3) се прилагат най-вече при отводняване и третиране на депа за отпадъци, хвостохранилища и др.
Гофрираните тръби се делят на еднослойни (тип R1) и двуслойни с гладка вътрешна повърхност (тип R2). Гладката вътрешна повърхност способства за намаляване на хидравличното съпротивление и улеснява преместването на частиците, които неизбежно попадат в дренажния тръбопровод. Това намалява риска от намаляване на работното сечение на тръбата и се избягва запушването на тръбната дренажна система. Това не отрича системното ревизиране и почистване на системата (описано по-долу в експлоатационните условия на системата.). Стандартната дължина на двуслойните тръби е пет или шест метра.
Дълбочината на полагане при различните типове полимерни дренажни тръби (указана от производителя) достига до шест метра, което е съгласно изискванията за канализация извън сгради (БДС ЕN 1610:2009). Предлагат се с гумено уплътнение и муфа.

При еднослойните тръби вътрешната повърхност е гофрирана като външната. Благодарение на по-голямата еластичност на конструкцията (в сравнение с двуслойните тръби), е възможно те да се транспортират и доставят във вид на ролки по 25, 50 и 100 м.
По голямата еластичност води до по-малка напречна коравина и затова е препоръчително тези тръби да се полагат на дълбочини до два метра (по препоръка на производителите), където статичните сили влияещи върху тръбата са по-малки. Предлагат се без гумено уплътнение и муфа.
Съгласно отворите /прорезите/ перфорацията за тръби до и DN400 се разделя на следните типове:

  • TP- Цялостно перфорирани тръби (ТР). Те могат да бъдат използвани за всички номинални размери до и DN400.
  • LP- 2/3 перфорация. Обикновено те се използват за номинални размери от и DN100 до  и DN200
  • MP- 1/3 перфорация. Те се използват за номинални размери от и DN 200
  • UP- без отвори /прорези/ перфорация за транспортиране / отвеждане. Те могат да бъдат използвани за всички номинални размери до и DN400.

СЪСТВАНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПЛАСТМАСОВАТА ДРЕНАЖНА СИСТЕМА:
Препоръчително е дренажът да се изпълнява от съставни елементи на един производител за по-добра съвместимост и по-надежден и дълготраен експлоатационен живот. Това също ще улесни избора на типа и размера на използваните елементи, изграждащи цялостната система.
Съединяването на всички полимерни дренажни тръби се осъществява с помощта на фасонни елементи както при гравитачните канализационни системи. Използват се стандартните фасонни части за двуслойните тръби. При еднослойните тръби фасонните елемнти се предлагат от производителя им.

Тръбите могат да се оборудват с филтриращи елементи от нетъкан материал (геотекстил) или материал от кокосово влакно. Съществуват и ограничения за срока на съхранение на тръбите с филтриращи елементи. Тези с филтър от геотекстил могат да се съхраняват не повече от 12 месеца, а с филтър от кокосово влакно - не повече от 6 месеца. Последните се препоръчват при полагане в глинесто песъкливи или глинести почви.

Геотекстилите използвани в дренажната система са с различни параметри на материята. Правилната преценка за използвания геотекстил зависи от конкретния случай, но трябва да се обърне внимание на плътността на платното, якостните му качества, устойчивостта на пробиване, дренажна способност, UV стабилизацията и др.

Основните функции и на двата вида са разделителна, стабилизираща, филтрираща, защитна и заздравителна, но в зависимост от почвените условия трябва да се избере най-подходящият филтриращ елемент.

Реализирането на дренажната система е невъзможно и без използването на кладенци от тип: дренажни, събирателни и ревизионни.
Дренажните кладенци се разполагат в местата, където тръбите са извити, като променят потока на течащата вода или служат като водосъбиратели (цистерни). Отводнителните кладенци са пунктове за поддръжка и техническо обслужване. По-точно чрез тях се извършва промиването и ревизирането на дренажните тръби.


ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОЛАГАНЕ НА ПЛАСТМАСОВИ ДРЕНАЖНИ ТРЪБИ
Трябва да се обърне внимание на скоростта на инфилтриране/вливане на подпочвените води в дренажите. Ако тяхната скорост е малка (0,20 м/с при глинести и 0,35м/с при пясъчни почви) ще се получи неефикасно дрениране и затлачване, ако е голяма (1.2 м/с) - съществува опасност да бъде изнесена през дренажа и част от почвата, което налага използването на геотекстили или подобни материали, предотвратяващи това действие.
Водата е в течно агрегатно състояние и се придвижва в почвата по два начина: гравитачно, под въздействие на теглото си отгоре надолу, и капилярно, под въздействието на капилярни сили, движейки се навсякъде, където има празнини с капилярни размери. Това обуславя и ориентацията на прорезите при полагането на тръбата.
Важен параметър на дренажната система се явява и количеството вода, което се налага да се отведе за единица време.
Трябва да е проучен терена, да е изготвен хидрогеолеожки доклад показващ вида на подхранването (напорно, безнапорно или комбинирано) и дълбочината на водоупорния пласт.
Трябва да се има предвид дълбочината на полагане и на замръзване в областта на изграждане на системата.

Ефикасното изпълнение зависи от правилния проект, съобразен с конкретните теренни условия и строителните работи на самата площадка.

  • Подготовка и изкопаване на дренажното трасе
Преди да се маркира трасето трябва да се проучи маршута и земната основа. Средната линия и ширината в горната част на канала трябва да се маркират и запишат.
Полагането на тръбите трябва да започне от най-ниската част на мрежата. Изкопаването на самото трасе трябва да стане съгласно изискванията на местните разпоредби и БДС EN 1610. След като бъде изкопано трябва да се предвиди подложка, която да бъде добре уплътнена и нивелирана.
  • Полагане на геотекстила
С геотекстил се покриват дъното и вертикалните стени на изкопа, преди той да се напълни с инертни материали и да се положи дренажната тръба.
Преди полагането на геотекстила, земната основа трябва да е добре почистена от всякакви остри предмети, клони и строителни отпадъци. Препоръчително е да бъде суха. Почвената повърхност се изравнява, за да се създадат необходимите условия за водоотвеждане. Когато основата е готова, геотекстилът се разстила върху нея, като при необходимост се прикрепя с дюбели, камъни и др. Върху така поставения геотекстил се изсипва чакълът или съответният алтернативен филтриращ слой.
Когато се налага припокриване на слоевете геотекстил, то трябва да бъде минимум 30 cm. За да се осигури това разстояние, след полагане на чакъла или какъвто друг повърхностен материал е избран, се препоръчва да се изпълни припокриване от минимум 60 cm.
  • Състава и качеството на филтриращия слой
Дренажните посипки при дренажите трябва да бъдат подбрани по такъв начин, че частиците почва, подложена на дренаж, да не се отмиват, да не запушват (затапват) посипката и да не замърсяват тръбите и кладенците. Като филтриращ материал може да се използвакварцов пясък, антрацит, керамзит и други с определен зърнометричен състав.
Ако в структурата на почвата в основата се съдържат тиня и праховидни частици (глина, дребен пясък), то тя трябва да е отделена от дренажните тръби с помощта на филтриращ материал (геотекстил, кокосово влакно или други аналогични филтри), така че да не се запушват отворите на тръбопровода.
За филтър от насипни материали при несвързани почви е необходимо да се спазват условията:

  • зърнометричния състав на филтъра да е подобен/близък на почвата около системата;
  • да не се допуска постъпване на частици от филтъра в дренажните тръби;
  • да се осигурят минимални хидравлични загуби между филтриращия материал и околната почва.

Специално внимание трябва да се обърне на уплътняването. Геотекстилът е достатъчно здрав, за да понесе движението на тежката техника отгоре си, но под натиска на гумата самата тъкан може да се нагъне.

  • Полагането на тръбите и дренажните слоеве
Преди да бъдат положени тръбите трябва да бъдат визуално прегледани за повреди от транспортирането и складирането на обекта. Трябва да бъдат проверени и уплътненията на муфите. Възможно е също така самата дренажна тръба да бъде поставена в ръкав от геотекстил, който я предпазва от запълване със земна маса.
Обикновено дренажните тръби са маркирани с лента, която трябва да бъде положена нагоре, т.е. показва темето на тръбата.
Тръбата се полага на изравнителен слой с дебелина 50мм, който е съставен от пясък и дребен чакъл с размер на камъчетата не повече от 25мм. Посипката на тръбата е от пясък или дребен чакъл с дебелина на слоя, не по-малка от 100мм. Тя защитава тръбата от повреди и осигурява свободното преминаване на водата през нея.
Минималните наклони на дренажните тръби са 0.002 за диаметри до DN100, 0,0015 за диаметри до DN200 и 0,001 за диаметри по-големи от DN200.

  • Засипка на дренажното трасе
Препоръчително е дебелината на слой посипка на хоризонтален дренаж да е от 100 до 150мм. Броят на слоевете е от един до три (съответно в песъчлива и глинеста почва).
След изсипване на чакъла, той трябва да се разстила в същата посока, в която е прехлупването на геотекстила. Последната стъпка е запълване на изкопа с почвен слой, който е бил изнесен по-рано (депониран). Уплътняването на повърхностния слой може да стане със земекопна техника, трактор или самосвал. Ако не отговаря на условията може да бъде заменен с друг материал и отгоре запълнен с хумусен слой или торф. Трябва да се има предвид слягането на почвата, което може да доведе до допълнително попълване на изкопа с избрания почвен материал.

ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ДРЕНАЖА
Дренажната система ще ни служи дълго и ще работи ефективно, само ако се експлоатира правилно. Задачите на службата за надзор и контрол са:

Периодичен преглед на дренажите и отстраняване на дребни неизправности.
Паспортизация.
Системни наблюдения на нивото на подпочвените води на дренажния участък, с цел установяване на ефективността на работа на дренажа.
Контрол на качеството на дренажните води.
Провеждане на планов и текущ ремонт и ликвидация на аварии.
Подготовка на дренажа за пролетен и зимен режим на работа.

НАБЛЮДЕНИЕ И РАБОТА НА ДРЕНАЖА
Наблюдението на работата на дренажа се изразява в системно (не по-рядко от четири пъти годишно) изследване на състоянието на ревизионните кладенци, дренажните тръби, колекторите, а също така и в контролно измерване на дренажната вода.
Причини за нарушаване на дренажното водоотвеждане могат да са пропадане при неправилно положени механични повреди или натрупани наноси по тръбите на отделни участъци.
Контролните измервания на водоотвеждането по дължина на дренажа се правят в надзорните (ревизионни) кладенци. Ако се наблюдава намаляване на скоростта на течението и спадане на обема вода по дължината на дренажа, трябва преди всичко да се установи дали няма механична повреда по тръбата или запушване от тиня (наноси).
При провеждане на контролни изследвания на хоризонталния дренаж, трябва да се обърне особено внимание на защитата от попадане на повърхностни води директно в него и на състоянието на почвата; пропадането й често показва намаляване на дренажния слой. Причина за това обикновено е разминаване на връзките на тръбите и отмиване на слоя, както и неправилен състав на дренажния слой. Надзорните (ревизионни) кладенци трябва редовно да се почистват. Най-разпространеният метод за чистене на дренажните системи е хидравличният.