Choose your region

Контакт · Languages: BG | EN
Menu

04.02.2016 - ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА НА УПРАВЛЕНИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ВОДИ В НЯКОИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ

Какво е градоустройство свързано с устойчиво управление на водите?

Градоустройство свързано с особено внимание към управлението на водите представлява интердисциплинарно сътрудничество в областта на управлението на водите, градоустройството и ландшафтната планировка. При него се взимат предвид всички аспекти на градския воден цикъл, а функционалността на управлението на водите се обединява в едно с принципите на градоустройството. Така се разработват обединяващи стратегии за екологична, икономическа, социална и културна устойчивост. Целта на този вид градоустройство е да се обединят нуждите на устойчивото управление на дъждовните води с нуждите на градоустройството, и така да се приближи градския воден цикъл колкото се може по-близо до естествения воден цикъл.

Какво е устойчиво управление на дъждовни води?

Целта на устойчивото управление на дъждовни води е да се намали дъждовния отток чрез третиране възможно най-близо до източника, в идеалния случай на самото място. „Третиране“ в този смисъл не означава да се събира и отвежда дъждовната вода в градската канализация, тъй като това би значило тя да се третира по конвенционалния начин, а по-скоро да се намали оттока (високата вълна) й посредством прилагане на технологии за събиране на дъждовни води да се увеличи нейното инфилтриране и изпаряване. Целта на тази концепция е да се затвори веригата, като се доведе водата обратно в природно-ориентиран воден цикъл в рамките на самия град. „Децентрализация“ също е типичен израз за решенията, прилагани за развитието на устойчиво управление на дъждовните води.

Според  „Ръководство за най-добрата практика по управление на околната среда – градски дъждовни води“ (Urban Stromwater Best Practice Environmental Management Guidelines) целите на градоустройството от позицията на управление на дъждовни води и градско планиране, са  следните:

  • Защита на естествените водни системи в рамките на градоустройственото развитие;
  • Защита качеството на водите чрез прилагане на техники за инфилтриране и задържане;
  • Намаляване на дъждовните води и пиковите потоци чрез локалното им улавяне, чрез мерки за задържане и свеждане на непроницаемите участъци до минимум;
  • Намаляване на отводнителната инфраструктура и на свързаните с нейното  разработване и изграждане разходи, като в същото време се подобрява устойчивостта и благоустрояването на градските площи;
  • Включване на управлението на дъждовните води в ландшафта чрез въвеждане на многофункционални коридори, допринасящи за благоустрояването на градските площи, предвидени за отдих и почивка.
  • Децентрализирани      мрежи

Движещи сили

По целия свят се разработват различни регулаторни стратегии, директиви, ръководства и инженерни стандарти, които да служат като основа за устойчивото управление на дъждовните води. Тук отбелязваме действащите международни и национални разпоредби, инженерни стандарти и ръководства, местни наредби и стимули.

Международни и национални разпоредби

В Европа, законодателството относно децентрализираното управление на дъждовни води е доста напреднало:

  • Чрез Рамковата директива за водните ресурси на Европейския съюз(Water Framework Directive 2000), всички страни вече са или предстои да разработят законодателни разпоредби, приложими за страните си, третиращи всички въпроси, свързани с управлението на водите, включително дъждовните води.

Предназначението на Рамковата директива за водните ресурси на Европейския съюз е да организира управленски зони, да подпомага комуникациите и сътрудничеството и да поставя цели за защита и съживяване на водните системи. Рамковата директива за водните ресурси разширява Европейското законодателство за водите, като се стреми да създаде по-всеобхватен план за повсеместни Европейски практики и стандарти за качество, и най-важно, издига в най-висок приоритет околната среда в нейната цялост, вместо да се фокусира единствено върху грижата за човешкото здраве.

  • Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно оценката и управлението на риска от наводнения. Директивата е  транспонирана в националното законодателство с изменение на Закона за водите от 6 август 2010г - глава Девета, Раздел ІІ . Тя определя законова рамка за оценка и управление на риска от наводнения с цел намаляване на неблагоприятните последици за човешкото  здраве, стопанската дейност, околната среда и културно-историческото наследство. Намаляването на риска от наводнения се осъществява преди всичко чрез изграждане на хидротехнически защитни системи и съоръжения, доброустройствено планиране на територията и не на последно място – повишаване на готовността за предотвратяване или намаляване на негативните последици от наводнения чрез превантивни мерки, обучение на населението, адекватна подготовка, планиране на спасителните дейности и др..

По отношение на атмосферните води задържането на дъждовната вода се прави с цел да се намали риска от наводняване, за намаляване на повърхностните потоци и на товара, упражняван върху дъждовната канализация, както и за възстановяване на естествената хидрология. Обикновено, системите за задържане съхраняват вода само временно, като постепенно я инфилтрират в земята.

Геоклетъчните, или модулни, системи представляват готови структури, монтирани под земята и служещи за съхранение и бавно просмукване/инфилтриране  на дъждовната вода. Системите се предлагат в разнообразни размери и могат да обслужват големи количества дъждовна вода. Геоклетъчните системи са подходящи за гъсто населени градски площи, където пространството е проблем, защото те са невидими за уличната повърхност.

 

  • Директива 2008/105/ЕО на европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година за определяне на стандарти за качество на околната реда в областта на политиката за водите, за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Дъждовната вода в някои случаи (ако постъпващата вода не отговаря на стандартите за качество съгласно действащото законодателства) е необходимо да бъде пречистена (третирана) преди да може да се използва за домакински нужди или да се инфилтрира в земята.

 

  • Дитектива на съветаот 21 май 1991 годиназа пречистването на градските отпадъчни води(91/271/ЕИО) – класифицира различните видове води, в това число и дъждовните

 

  • Насоки относно най-добрите практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвата

Германия е поела особено силна федерална роля за оказване на подкрепа и регламентиране на решенията, свързани с устойчивото управление на водите. Законът за водните ресурси на Германия от 2010 г. (Wasserhaushaltsgesetz 2010) установява ясни директиви за управление на водните ресурси, включително замърсяването и влошаване качествата на подземните води, пречистването на градските отпадни води, защитата на околната среда, опасностите от наводнение, и определя рамки за мрежите на действия в общността, което в Германия и в други страни е разпространено да  се смята за първи ход от серията действия по реализиране на системите. Години наред водочувствителните или „децентрализираните“ решения  са цел на управлението на водите. Неотдавна, децентрализираните методи бяха официално приети като предпочитани с оглед управлението на дъждовните води.

Великобритания също застана на силно подкрепяща позиция по отношение на водочувствителното развитие, което във Великобритания е прието да се нарича SUDS (Устойчиви градски системи за отводняване). В контекста на регионалното планиране, например, „25-Изложение на политиката за планиране – за развитие и за опасността от наводнения“ (Planning Policy Statement 25 2006) поставя изискване SUDS непременно да бъдат взимани под внимание на всеки етап от планирането на риска от наводнение. По подобен начин, разпоредбите за планиране на оценките на въздействието върху околната среда в градовете и цялата страна (The Town and Country Planning Regulations 1999) определят, че SUDS може да се използват за смекчаване на отрицателните въздействия върху околната среда. В строителния сектор, „Документът Н“ (Approved Document H 2006) установява йерархия в управлението на сградните води, като дава предпочитание на инфилтрацията (просмукването) пред тръбопроводните системи.

Инженерни стандарти и ръководства

Много държави са приели ръководства за изграждане и управление на децентрализирани водни системи. В повечето случаи, разрешителните за задържане на дъждовна вода или за просмукване на подземни води се считат за алтернативи на съществуващите системи за управление на дъждовни води, затова получаването на разрешително за изграждане на децентрализирани решения означава разрешаване за допускане на различие от конвенционалните разпоредби в това отношение. Съставени са ръководства за намиране на инженерни решения, както и за процеса по реализиране на децентрализираните решения като алтернатива. 

Германските разпоредби за водите вече гледат на децентрализираното управление на дъждовните води като на приемлива, ако не и предпочитана, алтернатива на конвенционалните системи. Германската асоциация за управление на водите, отпадъчните води и отпадъците (Deutsche Vereinigung für Wasserwirtshaft, Abwasser und Abfall) е приела инженерни разпоредби за управление на водите, включващи част планиране, построяване и обслужване на системи за инфилтриране на дъждовни води, както и стандарти за децентрализирано пречистване на дъждовни води. Тези документи, DWA-M 153 (Handlungsempfehlungen zum Umgang mit Regenwasser 2007) и DWA-A 138 (Planung, Bau, und Betrieb von Anlagen zur Versickerung von Niederschlagswasser 2005) предлагат технически спецификации за проектиране на системи за управление на дъждовните води, които могат да се ползват от инженери, работещи по задържане, инфилтриране и пречистване на водите.

 

Великобританските стандарти за устойчиво отводняване на дъждовните води се основават на ръководствата и препоръките за SUDS (Устойчиви градски системи за отводняване), постановени от Асоциацията за изследвания и информация в областта на строителната индустрия (CIRIA). Литературата е подходящо групирана по региони, Англия и Уелс (Устойчиви градски системи за отводняване – наръчник за проектиране за Англия и Уелс 2000), Северна Ирландия и Шотландия (Устойчиви градски системи за отводняване – наръчник за проектиране за Шотландия и Северна Ирландия 2000). В „Наръчник за най-добрите практики“ (Sustainable Urban Drainage Systems – Best Practice Manual for England, Scotland, Wales and northern Ireland 2001) сеобхващат широки аспекти и се разглеждат законодателни въпроси и начините, по които организациите могат да работят заедно при експлоатирането на устойчиви градски системи за отводняване; а техническо ръководство се осигурява от „Устойчиви системи за отводняване: Съвети по хидравлика, строеж и качество на водата“ (Sustainable Drainage Systems – Hydraulic, structural and water quality advice 2004), където се обобщават досегашните знания за най-добрите подходи към проектирането и изграждането на устойчиви системи за отводняване.

Други важни стандарти

DIN 1986-1 Отводнителни системи - Принципи, проектиране и монтаж

DWA-M 153 Препоръчителни действия за справяне с дъждовна вода

DWA-А 117 Оразмеряване на задържащи съоръжения за дъждовни води

DIN 1989 Задържащи системи за дъждовни води. Част1:Планиране, инсталиране, опериране и поддръжка.

БДС EN 752:2008 Канализационни системи извън сгради

DWA-A 138 Планиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за инфилтрация на дъждовна вода.

 

Обобщение

Въпреки че има различни регулаторни структури, роли, политики в Европа като цяло и в Германия, Великобритания това показва, че всяка от тези страни подкрепя устойчивото развитие в областта на управлението на водите. Всички избрани страни демонстрират предпочитанията си, поне що се отнася до технологията, към децентрализираните решения. Германия е най-напред в това отношение, в смисъл че оказва най-малко съпротивление спрямо реализирането на проекти, защото стандартите вече са записани в инженерен кодекс като жизнеспособни и предпочитани решения. Великобритания също използва подробен комплект инженерни стандарти и започва да съставя разпоредби за насърчаване на децентрализираните решения. За някои проекти, като например контрол на наводненията, напливът от проекти за устойчиви градски системи за отводняване във Великобритания е голям. С напредването на технологичната информираност и усъвършенстване, децентрализираните решения са включени в инженерните стандарти като норми.