Choose your region

Контакт · Languages: BG | EN
Menu

27.06.2016 - Изпитване на гъвкавост на пръстена при канализационни тръби

Едно от основните изпитвания, на които се подлагат гофрираните тръби за инфраструктурна канализация е изпитването на гъвкавост на пръстена-напречна гъвкавост (ring flexibility). Тества се по БДС EN ISO 13968.

Стандартът изисква запазване структурата и еластичността на материала при деформация на пръстена до 30%.

На изпитателен стенд се поставя пробно парче от съответния диаметър тръба, с дължина около 0,3 метра. С постепенно увеличаване на силата тръбата започва да се деформира. Тестът се счита за успешен, ако след достигане на деформация на напречното сечение (пръстена) на тръбата по-голяма от 30% пробното парче остава в зоната на еластичните деформации,тоест няма пластифициране на материала и необратими деформации или нарушаване целостта на структурата. Графично изобразяване на положителен и отрицателен резултат може да се види на фигурата по-долу.

Този тест се извършва на същия стенд, на който се извършва и изпитването за твърдост на пръстена (ring stiffness) или т.н., SN клас на тръбата.

Двата теста може да се каже, че изискват противоположни качества от тръбата, което е видно както от графиките, така и от самите им названия.

Възниква въпросът, защо след като една тръба има положителен тест на твърдост на пръстена, постигнат при деформация 3%, трябва след това да се деформира до 30% за да се покаже, че е достатъчно гъвкава?

Две са основните причини.

Първата се състои в това, че тестът за твърдост може да бъде минат успешно с недостатъчно качествена суровина за производство на тръбите, ако към нея се добави CaCO3 (креда) за допълнително „втвърдяване“ на крайното изделие. Проблемът е, че при този подход изделието става твърде чупливо и крехко, което може да компрометира структурната му цялост и водоплътността дори и при най-незначителни динамични въздействия или удари върху тръбата. Ако една тръба е минала теста за твърдост, но не мине теста за гъвкавост, това ясно показва, че „втвърдяването“ на тръбата е за сметка на прекомерно количество CaCO3 (креда) и лоша основна суровина – полипропилен или полиетилен. Успешното минаване на двата теста доказва използването на качествена изходна суровина за производството на тръбите.

Втората причина, да се прави теста на гъвкавост е, че гъвкавостта на едно изделие сама по себе си гарантира устойчивостта му на динамични въздействия, по-доброто понасяне на удари, дори и при минусови температури, възстановяване на структурата и геометрията на тръбата след прекратяване на свръхнатоварване или най-малкото гарантира запазване на целостта и водоплътността на системата макар и с променена геометрия на сечението.

В тази връзка е важно да се знае, че гъвкавостта на тръбата е особено важна през първите месеци след инсталация, когато динамичните въздействия върху нея са най-значителни.

Една корава-крехка тръба при свръхнатоварване няма да се деформира. Тя ще образува пукнатини, загубвайки структурната си цялост и водоплътност.

Основната полза от запазването структурата и водоплътността на канализационната система са понижената инфилтрация, ексфилтрация, запазване предназначението на системата дори в екстремни условия на пропадане на почва, намаляване на разходите за пречистване на градски отпадъчни води и за поддържане на надземна инфраструктура.

Ако искате безпроблемна инсталация, контролирайте не само коравината, но и гъвкавостта на тръбите! И двата фактора са еднакво критични за крайният резултат, а той е дълъг, безавариен живот на системата!