може в действителност да се окаже добра за бизнеса.  Но, не в кратки срокове. Когато парите поскъпват, става по-трудно за повечето фирми да набавят капитала, необходим за осъществяване на основната им дейност. Дори преуспяващите фирми вземат заеми за закупуване на материали, заплащане на служителите, и осребряване на фактури, които трябва да бъдат изплатени. Без потокът от пари, осигуряван от банките, е много по трудно за много фирми да функционират и да се развиват.

С малко късмет, обаче, бъдещият бизнес ще се окаже изцяло по-малко зависим от банките и валутата, която пускат в обръщение. „Форчън 500” (годишна класация на списание „Форчън” за първите 500 американски публични компании, подредени според техните приходи) ще стане нещо повече от търговска марка върху купища заеми, и фирмените операциите ще се определят повече от това какво произвеждат, отколкото от това колко кредит могат да им спечелят „историите”  им на някоя от фондовите борси. >

>> Да, ставаме свидетели на крахът на нещо. Но тук бих поспорил, че това което умира не е самият бизнес, а един финансов паразит – спекулативен пазар, който вече не захранва бизнеса, а се стреми да отнеме стойността на една здрава търговия. Това е по-скоро фондов вампир, отколкото източник на необходим капитал, инвестиционната промишленост е изложена като спънка на бизнеса. Бъдещето на пазара за мен изглежда светло, защото той няма да е обременен от теглото на непродуктивния си капитал.

когато слабата монархия е търсила, в лицето на зараждащата се търговска класа, начин да запази силите си. Търговците са започнали да забогатяват повече от знатните особи. Така че, на монарсите им хрумнала идея: привилегирован  монопол. Предоставяйки на някоя от тези нови компании изключителни права на дейност в определена индустрия или регион, монарсите печелили тяхната лоялност, както и щедър дял от предприятието. Те започват да създават закони в полза на привилегированите компании, като възпиране на жителите на колонии от получаване на изгода за тях самите; те трябвало да доставят сурови ресурси обратно към метрополията, където те са преработвани в дрехи или други завършени продукти. Този модел на бизнес с износ е възприет също и във финансите. Европейските градове са използвали местна валута в продължение на векове. Фермерите карали зърното произведено от тях в зърнохранилище, което от своя страна им издавало разписка за съхраняваното зърно. Тези разписки служели като местна валута. Системата била толкова ефективна и хората живеели така добре, че населението живяло в тази епоха било по-високо от когато и да било до близките няколко десетилетия. Обявявайки местната валута за незаконна, монархът можел да застави поданиците да ползват неговите собствени по-скъпи „кралски монети”. Така вместо да са си заслужили съществуването, неговите пари били налагани в обръщение.

бизнесът на парите бавно се разраства повече от същинският бизнес. Централната банка създава паричните знаци и взима процент от следващата банка надолу в йерархията, и така нататък, докато стигнат до компаниите на които биха били от полза. Проблемът е, че по различните нива се губи повече стойност, отколкото компаниите биха могли да произведат. Просто съществуват твърде много институции – твърде много кредитори – на които трябва да се плати.

С разрастването и все по трудното регулиране на банковата индустрия, институциите се консолидират и правят представата за местния кредитор да изглежда остаряла. Заемите са централно обработвани от банкери, които имат слаби познания за компаниите и хората на които дават кредит – в крайна сметка няма нужда да знаят повече, понеже само пакетират и продават заеми. Замъкът от карти рано или късно трябваше да се срути.  Истински изумително е това колко дълго всъщност той просъществува. И преди да се опитаме да го подпрем отново, трябва да се замислим дали няма по-добър начин за правене на бизнес. Аз смятам, че има.

този свързан в мрежа, високо технологичен и децентрализиран свят – е в това, че вече не се налага да правим всичко в центъра. Законите и наредбите, изискващи от нас да управляваме финансите и ресурсите си посредством огромни корпорации от индустриалната епоха, са по-отживели от всякога. И обикновените хора започват да усещат колко неефективно и рисковано е да ръководят сделките си по този начин. Те започват да се доверяват на реални заобикалящ ги свят повече, отколкото на митологията създадена от службите за връзки с обществеността на далечни корпорации.

В моят град, например, има малко Био Кафене на име „Комфорт”, което се опитва да се развие. Собственикът, Джон, осигури второ място за ресторант с места за сядане, но няма достатъчно средства да обнови мястото. Въпреки, че има голямо кредитно доверие, не може да получи заем от никоя банка в града. Въпреки, че банкерите познават, те нямат пълномощията от конгломератите, които ги притежават, да му отпуснат заем. Така че, какво точно, се очаква да направи Джон?

Джон се е обърна за подкрепа към общността. Той въведе „Комфорт Долари” , които хората могат да закупят с 20% намаление. Ако изхарчиш 1000 $, получаваш 1200 $ в Комфорт Долари, с които можеш да плащаш в ресторанта. Джон получава финансовото стимулиране, от което се нуждае, за да довърши своето разрастване – и то на по-малка цена от това което би платил на банката.Местното общество получава 20% отстъпка за храна която така или иначе купува, както и възможността да инвестират в развитието на собствения си град. Това е 20% възвръщаемост на инвестицията, която се изплаща толкова бързо, колкото инвеститора и семейството му могат да ядат.

Случаят с Комфорт Доларите разкрива колко голяма част от настоящата бъркотия е в резултат на начинът по който подбираме източника на начален капитал. Истинският проблем в основата на глобалния финансов крах има много по-малка връзка със слабата производителност, лошата работна ръка и слабите нововъведения, отколкото - с понижената ефективност на самата финансова индустрия. Парите са спрели да функционират правилно, поне в способността си да обезпечават извършването на сделки. Тъжното е, че парите работят точно както са били проектирани да го правят.

приемем факта, че финансите и банките, с които сме израснали и свикнали да ползваме, не са единствения начин за генериране на капитал, ще освободим себе си и бизнеса си от финансовата индустрия, която се радва на монопол на нашия пазар вече твърде дълго. Индустрията не само се подигра с доверието ни, служейки си с корупция и  измамна дейност, но и злоупотреби с привилегиите си,  занимавайки се със систематично лихварство. Компаниите не са длъжни да подкрепят служителите, собствениците и клиентите си, какво да говорим за цяла финансова индустрия.

Финансовият крах ще помогне на много компании да осъзнаят, че приоритетите им са изкуствено изкривени в полза на банкерите и инвеститорите, а не на общността. Като предприемем финансиране на региона и сформираме собствена глобална общност, нашите услуги ще бъдат по-добре съгласувани с тях. Ние ще ставаме по-добри в това което специализираме, вместо да сме обсебени от идеята за развитие (за да се разплатим с кредиторите) или финансиране (за да постигнем това развитие чрез подпомагане).

Това всичко е добре, поне за компания, която е запазила връзките си с общността и основната специализация. Сега трябва да е лесно подобаващо да се оценят компаниите, вместо безпределното разрастване. Ще е по-лесно да се използват и споделят доходите отколкото да ставаме свидетели как те са извличани от миналогодишните кредитори. Този нов бизнес подход ще е от полза на местните и свързани компании, вместо на големите вериги,управлявани от далечни корпорации, които действат сякаш още са в средновековието и имат кралският печат за одобрение върху бизнес лиценза си.

Бъдещето на бизнеса – същинският бизнес – е светло както е било в продължение на близо хилядолетие.  Просто това няма да бъде отразено в Промишленият индекс Дау Джоунс за известно време, ако въобще някога бъде. Това е така, защото вместо да правим пари, ще създаваме стойност.